Да прекосиш Черно море със сърф! Ако Черно море можеше да говори със сигурност щеше да Ви разкаже една прелюбопитна история от преди 35 години. Тогава група млади морски ентусиасти преплават със сърф разстоянието от Несебър до Ялта! Невероятно, нали?
Зa тази необикновена морска история разбрах от Стефан Караманлиев.
Стефан е един от най-известните ветроходци в България и участник в първия по рода си сърф поход през Черно море по онова време!
“Има няколко подобни плавания със сърф и яхти, но първото беше най-трудно. Истински подвиг беше в тоталитарно време да успееш да излезеш зад граница и дори да организираш плаване”,
разказва Стефан за похода.
Идеята да се прекоси Черно море със сърф е на Огнян Тренков и се заражда през февруари 1986 г.Той споделя своето хрумване с Роман Едуард и реализацията на начинанието започва. Целта е смела – групата трябва да стигне от Несебър до Ялта с три сърфа и три яхти, като се плава денонощно!
“Цялата организация около плаването премина през Студентски Морски Клуб, а сериозна помощ оказва шефът Цецо Цонев. Отпуснаха и средства от клуба”, споделя Стефан.
“Два месеца се борих с Организация за съдействие на Отбраната (ОСО) да ни удари печат, за да може да излезем в чужбина тогава,” допълва Роман Едуард.
Усилията се увенчават с успех и екипажите са готови да отплават
На лодка “Акротирия” са Минчо Иванов, Стефан Караманлиев, Орлин Хадживълчев, Огнян Тренков и Александър Огойски.
На “Импала” е основният организатор на цялото плаване Роман Едуард, заедно Димитър Петров, познат в морските среди като Митко – Попа и тримата сърфисти – Кирил Доков, Владо Крумов, по прякор Картофа, и Станимир Георгиев, известен като д-р Лонг.
Най-голямата лодка – варненската “Щорм” е и с най-големия екипаж. Там са Йордан Йорданов, по-познат като Даньо Делфина, д-р Никола Василев, Стефан Калоянов, Юлиян Йончев – Пино, Емил Костов и единствената дама в групата – фоторепортерът от списание „Патриот“ Боряна Лазова.
Така на 15.05.1986 г.,
само 20 дни след атомната авария в Чернобил, трите яхти потеглят от Несебър към руските брегове
“Не се уплашихме. Изобщо не ни мигна окото!
С нас имаше радист, който следеше за нивото на радиацията. Веднъж измери над 800 пъти по-висока радиация от допустимото. Тази радиация сме си я погълнали. На шега дори и сега питах момчета дали светят нощем? За щастие тогава всичко мина добре”, разказва Стефан Караманлиев.
Информационното затъмнение по онова време също изиграва решаваща роля при реализирането на прекосяването на Черно море със сърф. Ако всички са били запознати с истинските размери на Чернобилската авария, то походът с яхти и сърфове едва ли щеше да бъде осъществен.
Основният замисъл на плаването е постоянно да има сърфист във водата
Всички яхти и сърфисти се движат заедно, но всеки екипаж следва собствен ритъм на каране. Някои се разбират вахтите да са на 2 часа. Други карат колкото сили имат.
Кирил Доков издържа на сърф
цели 8 часа без прекъсване!
„Купих специални спасителни жилетки, които светеха през нощта. Имахме и сигнални ракети. Нощем беше трудно за сърфистите първите дни, защото не виждаха вятъра. През деня виждаш вятъра, можеш да си направиш ъгъла, спрямо него и да караш. Но момчетата свикнаха бързо. Сърфистите караха, я лодките вървяха на два метра от тях”, връща се назад във времето си Стефан Караманлиев.
“Изчезването” на Владо – Картофа е най-инфарктният момент по време на плаването
“По средата на плаването нашият сърфист Владо изчезна и се притесних ужасно много. Щръкнала ми беше косата.
Изчезна напред.
Мина напреки, тръгна много напред, защото се движеше по-бързо от яхтата и изчезна. После сам се намери.”, спомня си Роман.
“Един ден Владо просто се видя във вятър, тръгна да прави едни тигели и не можеше да го настигнем с лодката.
Затова го арестувахме.
Дойде на най-новата, най-снабдената и най-лъскава лодка да бъде арестант. Щеше да изтърпи едно наказание в рундука, но го освободихме”, споделя през смях Стефан.
Арест заради бягство
Това е версията на Владо за своето задържане.
“Помислиха, че съм искал да избягам зад граница, а това не е вярно.
Карахме на Север, а вятърът беше срещу нас. Те са седнали, карат на 15 градуса нагоре. На мен обаче ми беше трудно и затова пуснах по-странични курсове и по-дълги, за да се движа с по-голяма скорост и да не се мъча. През цялото време виждах ветрилото и мачтата на лодката. Да, ама моята мачта е 5 метра и те явно не са ме виждали. Арестуваха ме и си починах за ден”,
разказва Владо за случката.
Една дама, едно прехвърляне от яхта в яхта и едно Токайско вино
“Не бях припарвала до яхта преди плаването. Не знаех в какво се въвличам и къде попадам”, откровена е Боряна Лазова – единствената дама в групата.
Тя отразява цялото плаване на страниците на списание “Патриот”, което е орган на Организацията за Съдействие на Отбраната. 35 години след похода, Боряна е благодарна за кавалерското отношение към нея и за цялото преживяване.
“Няма да забравя никога как се прехвърлих от едната яхта на другата. Всичко стана в движение. Яхтите не можеха да се приближат много, за да не се ударят. Някак успях да прескоча и чух зад себе си как момчетата си отдъхват. А на другата лодка ме посрещнаха с отворени обятия и Токайско вино. Беше изумително.”
Яхтите акостират в Ялта на 20.05.1986 г.
“Бяха 5 невероятни дни в морето. Нямаше трудности. Само весели приключения и очакването как ще ни посрещне тогава великият Съветския съюз”, усмихва се Стефан.
А Съюзът ги посреща с красиви момичета, чиито дълги крака не остават незабелязани дори за Боряна…
След ден почивка обратно към България
А пътят към родината е не по-малко вълнуващ. Още пет дни на вода, изпълнени с много смях и положителни емоции.
“Най-готино ми беше когато на връщане стадо малки делфини наобиколиха сърфа. Може би бяха стотици. В началото се стреснах, но после се успокоих като ги видях,” споделя Владо Картофа.
След като чух няколко версии за плаването, казвам на Стефан Караманлиев:
“били сте луди, млади.”
А той допълва, усмихвайки се: “И глупави.Сега само глупави”…
Миналия септември почти всички участници в това историческо приключение се събраха за първи път от 35 години.
Гмурнах се с удоволствие в спомените, заедно с тях.
Като се замисли човек, ще се съгласи, че това, което са постигнали, е невероятното!
Повече от 300 мили на сърф само в едната посока!
Да прекосиш Черно море със сърф е голямо постижение, което би било сериозно предизвикателство за всички морски хора дори в наши дни. А този поход доказва само, че мечтите се сбъдват на смелите! На онези, които се борят за тях до край! И по усмивките на всички личи, че първото прекосяване на Черно море със сърф преди повече от три десетилетия е с щастлив край!
Автор: Габриела Иванова
