Морската терминология
Основните морски термини са специфични и често създават трудности на курсистите. Проблемът идва от това, че голяма част от обучаемите, които имат желание да изкарат капитански курс, се сблъскват за първи път с морските понятия.
В този учебен ресурс, екипът на kapitanskikursove.com подбра някои от основните морски термини, които да бъдат в помощ на курсистите. Съдържанието се базира на термините, които са заложени в изпитните въпроси за придобиване на правоспособност “Водач на кораб до 40 БТ по море”.
Приятно учене!
Морските термини в азбучен ред
Анемометър – уред за измерване на силата на вятъра.
Аспирационен психрометър – уред за измерване влажността на въздуха.
Ахтерпик – краен кърмови отсек на плавателния съд.
Ахтерщевен – конструктивно оформление на кърмовата част на кораба (продължение на кила).
Бак – надстройката над главна палуба на носа на кораба.
Бакщаг – вятърът, който духа в кърмовата част на кораба към ляв или десен борд в сектoра 95°- 175°.
Барометър – анероид – уред за измерване на атмосферното налягане.
Бейдевинд – вятър, духащ по носови курсови ъгли в сектора 0°- 85°.
Буруни – разрушаване на вълните в подводни или надводни плитчини, разположени на разстояние от брега.
Ванти– въжета към двата борда, служещи за закрепване на мачтите.
Възел – мерна единица за скорост. Един възел е равен на една проплавана миля за един час.
Гик – хоризонталната рангоутова греда, закрепена в единия си край към мачтата за прикрепване на долната шкаторина на ветрилото
Главна палуба – хоризонтално разположена конструкция, свързана с бордовете и е от носа до кърмата.
Девиация – ъглово отклонение на магнитната стрелка на корабния магнитен компас в резултат на корабното магнитно поле.
Диферент – наклоняване на кораба към носа или към кърмата (по надлъжната равнина).
Дрейф – преместване на кораба спрямо дъното под въздействие на вятър или течения.
Ехолот – уред за бързо и точно измерване на дълбочини, независимо от скоростта на кораба. Измерва дълбочината от дъното до кила на кораба.
Зенит – направлението нагоре, определено от свободно окачен отвес в коя да е точка от земното кълбо.
Ако проявявате интерес към капитанския курс,
прочетете повече за цялото обучение.
Тези морски термини се срещат в обучението ``Водач на кораб до 40 БТ по море``
Изобати – линии, свързващи точки с една и съща дълбочина върху морската карта.
Изогони – линии, свързващи точки с една и съща стойност на магнитно склонение.
Изобари – линии, свързващи точки с еднакво налягане.
Илюминатори, филистрини – прозорци от надстройката на кораба.
Кабелт – основна единица за измерване на разстояния на море. Един кабелт е равен на 185 метра.
Кил – основна надлъжна греда на кораба, от носа (предна част) до кърмата (задна част), около която се изгражда корпуса на плавателния съд.
Кокпит – изрязана част или удълбочение в палубата, служещо за разполагане на хора.
Комингс – конструктивно оформление на отвор в палубата, служещо за предпазване от нахлуване на задбордна вода.
Крен – наклоняване на кораба към левия или десния борд (напречно).
Курсов ъгъл – ъгълът, заключен между диаметралната равнина на кораба и посоката към даден предмет.
Лаг – уред, чрез който се измерва скоростта на кораба.
Леери – парапетни ограждения по палубата и надстройките на кораба.
Лот – уред, който служи за измерване на дълбочини.
Лотлин – въже с дължина 52 метра. Лотлинът е маркиран с кожени ремъчета с различна форма на всеки метър.
Магнитно склонение – ъглово отклонение на магнитната стрелка в резултат на земното магнитно поле.
Морска миля – основна единица за измерване на разстояния на море. Една морска миля е равна на 1 852 метра или една минута от меридиана при 45 градуса ширина.
Морски течения – преместване на водни маси в морето.
Отсек – пространство в корпуса на кораба, ограничено от плътни, водонепроницаеми прегради. (споменахме по-горе как се нарича краният кърмови отсек)
Морската терминология е необятна и само с практика може да натрупате знания
Пеленг – ъгълът, заключен между северната част на меридиана и посоката към даден обект.
Пластир – платно, служещо за запушване на пробойна на кораба.
Прибой – връхлитане на вълните върху стръмни и отвесни брегове.
Прокладка – графичното нанасяне пътя на кораба върху навигационна карта.
Рангоут – вертикални и наклонени греди за вдигане и носене на ветрилата.
Рея – хоризонталната рангоутова греда, прикрепена към мачтата и служеща за закрепване на ветрила или вдигане на сигнали.
Рул – устройство за управление на кораба.
Румпел – ръкохватка или сектор за задвижване на руля.
Рифоване – намаляване площта на ветрилото според силата на вятъра.
Секстант – уред за определяне мястото на кораба по географска ширина
Стенга – вертикална рангоутова греда, служеща за удължение на мачтата.
Такелаж – системата от въжета и подвижни елементи, предназначени за закрепване на рангоута и управление на ветрилата.
Термограф – уред, който отчита денонощния или седмичния ход на температурата на въздуха.
Утлегар – удължение на бушприта.
Фалшборд – предпазно ограждение на главна палуба като продължение на обшивката на корпуса.
Фарватер — безопасен за плаване път, ограден с латерални знаци.
Фордевинд – вятърът, който идва към кораба откъм кърмата.
Форщевен – носовата права или извита греда като продължение на кила, очертаваща носа.
Халфвинд – вятър, духащ по борд в сектора 85°-95°.
Повече за ветровете може да научите във ветроходния ни курс на езерото Панчарево.
Швартовка – привързване на кораба към кея.
Шквал – неочаквано краткотрайно усилване на вятъра.
Шкоти – въжета, служещи за управление на ветрилата.
Шпигати – отвори по корпуса на кораба, чието основно предназначение е изтичане зад борда на водата от палубата.
Ют – надстройката над главна палуба на кърмата на кораба.
